|
Eвропейската комисия вчера реши, че ще започне преговори с Исландия за членството и в Европейския съюз. Най-вероятно преговорите ще завършат стремително бързо, предвид на почти стопроцентовата интеграция на островната държава в европейското икономическо, политическо и културно пространство. Е, освен ако разбира се не се заядат с Великобритания, Ирландия и Дания за правата над икономическата зона на исландския шелф, както и за о-в Рокал. Островчето всъщност е скала с обиколка от 30 м., но спорът за правото на риболов и експлоатация на газовите и петролните залежи на шелфа е с потенциал да предизвика сериозни проблеми. Исландия и Великобритания даже водиха т. нар. "Рибна война". Която, ако бъдем съвсем прецизни, всъщност не е една, а цели 3 - през 1958 г., през 1972 - 1973 г. и през 1975 - 1976 г. Макар и рибни, тези войни ангажираха значителни части от английския военен флот и на практика целия исландски флот. Очевидно е, че и в Северния Атлантик има проблеми, но има нещо, което най-вероятно ще накара исландците да бъдат сговорчиви. Те фалираха. И това е причината, поради която сега искат да са в ЕС - нещо, което самите те отхвърляха допреди малко повече от година. А и за какво им беше? През 2007 г. страната им беше на първо място в света по стандарт на живот според ООН и на четвърто по продуктивност на икономиката. Член на ЕАСТ (EFTA), икономическата алтернатива на ЕС, при това със споразумение за свободно икономическо сътрудничество с евросъюза. Практически Исландия беше член, ползвайки само облаги от сътрудничеството с Брюксел, без да има каквито и да е задължения. Като прибавим и това, че страната няма малцинства - нито етнически, нито религиозни, и съответно няма вътрешни разломни линии в нацията (която е едва 300 000 души), ще стане ясно защо досега исландците отказваха членство в ЕС. Само че фалираха. И им се наложи да избират. Можеха да се обърнат към МВФ за заем и да се обрекат на унизително финансово робство. Можеха да се обърнат към ЕАСТ и страните от Северния съюз. Можеха да се обърнат към ЕС. Или можеха да се върнат на село и да почнат да гледат крави и да ловят риба, както преди 1944 г. Ами да, само преди 60 години това беше основното занимание на исландците и на който не му харесваше - емигрираше. Какво направи Исландия? Първо отказаха на МВФ. После пък ЕАСТ и Нордическата лига им отказа на тях. Изправени пред алтернативата напред към ЕС или назад към природата, исландците избраха, това, на което само допреди година се подиграваха - брюкселската бюрокрация с всичките и процедури, механизми, директиви, конвенции и пактове.  Бъдете първият, коментирал статията! * Видяна от: 10
|
.jpg)
АРХИВ
